Училището за вампири

Добре дошли в училището за вампири, създадено по романите на П. Каст и К. Каст! Преживейте живота си такъв, какъвто го искате!
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Спечелете
ВИЖТЕ КОЙ СПЕЧЕЛИ, КАТО ЦЪКНЕТЕ НА СНИМКАТА ОТГОРЕ!!!
Станете преводач
Спешно набираме преводачи. Ако имате желанието да бъдете такъв цъкнете ТУК
Latest topics
Предстоящи събития
Станете наши приятели
Специални приятели
---------------------------
Чат

Share | 
 

 Синове на Еребус

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Инстина Калиопе Стинкс
Админка, Висша жрица, Учител по Древни култури и ритуали
avatar

Posts : 577
Join date : 11.04.2010
Age : 21
Location : between everywhere at the middle of nowhere

ПисанеЗаглавие: Синове на Еребус   Вто Ное 09, 2010 2:06 am

Ето ги вече е дългоочакваните ни синове.
Име на героя(да не е много оплетено, две стигат(първо и фамилия)):

Години(от 26 до 600):

Характер(минимум четири реда):

Описание(минимум 4 реда, но ако по-надолу сложите снимка може и три):

История(минимум 5-6 реда):

Клетва към Богинята:

_________________
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха
в мъгла и мрак.


Меринс-Шуун & Нео
Върнете се в началото Go down
http://school-for-vampire.vampire-legend.com/forum.htm
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Вто Ное 09, 2010 2:34 am

Име на героя: Инскин Клиулс

Години(от 26 до 600): променлива (по-късно ще се разбере..сега и аз не знам на колко е)

Характер(минимум четири реда):
Инскин е войнсвен и не се подлага на влиание или контрол от чужда страна. Ако има някой или нещо което слуша, то това е неговата богиня Никс. Никога не се държи такаче да прекрачи клетвата си, но често си позволява волности с които изнервя дори родната си сестра.
Във отношение на жените няма равен, не би могъл да бъде незабелязан от която и да е девойка, ала сърцето му е "непробиваемо" и чака момичето което ще успее да се докосне до него, макар през иначе не много дългия си живот да не е срещнал достойната кандидатка.

Описание:
Единственото и ясно описание на тялото му е " божествено".
Няма лъжа че с доста тренировки и усилия е постигнал това което в момента кара момичетата да затаят дъх и да го сънуват седмици наред.
Важното е че въпреки невероятната му фигура, ангелското му лице не сотава по-назад. Красивите му и изразни очи привличат. всичко и всеки
История(минимум 5-6 реда):
Историята му през времето когато е била човек не е нищо особено, има щастливо и задружно семейство, което обича много и брат от който понякога не може да избяга, по-точно от неговите влюбени приятелки.
Учи в друго училище за вампри, където също успява да заплени с лекота много момичета и лесно да разбие сърцата им след това, макар да се старае да не го прави.
Проявява се също така и като голям разбойник, често допринасящ за много инциденти, напълно противоположен на очакваното от него държание.
Когато завършва дома, той заминава да пътува из света, но след одини обиколки, решава да се установи, като започне "работа" в Дома, в Тулса.
Клетва към Богинята:
Заклвам се да бъда почетен член на "Синовете на Еребус", никога да не позволя някой да нарани жрица, да браня народа си със собствения си живот, така както майката орлица закриля рожбите си.


Последната промяна е направена от Inskin Klioоls на Съб Ное 13, 2010 7:23 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Инстина Калиопе Стинкс
Админка, Висша жрица, Учител по Древни култури и ритуали
avatar

Posts : 577
Join date : 11.04.2010
Age : 21
Location : between everywhere at the middle of nowhere

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Вто Ное 09, 2010 2:36 am

Одобрен, но принципно няма да е зле ако клетвата е по-дълга.

_________________
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха
в мъгла и мрак.


Меринс-Шуун & Нео
Върнете се в началото Go down
http://school-for-vampire.vampire-legend.com/forum.htm
Итън Уейт
Син на Еребус
avatar

Posts : 34
Join date : 09.11.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Пет Ное 12, 2010 5:31 am

Име на героя Итън Картър Уейт

Години 156

Характер Свободолюбив, пада си малко бунтар, може да бъде много забавен и саркастичен, но често достига и до меланхоличност. Това, най-общо са основните черти на характера на Итън. Той е много противоречива личност, може да бъде непостоянен като вятъра и точен като часовник, може да бъде най-веселият в компанията, може да бъде и свитият в ъгъла, изпаднал в меланхолия тъжен нещастник. Може да бъде много неща. И тези много неща зависят от много други неща. Трудно се разплитат сложните мрежи, които твори дори само като си говори непринудено. Може да се изразява по много начини - точно и лаконично, с дълги сложни изречения и думи, без дори изобщо да говори или размахвайки ръце и жестикулирайки. Лесно се поддава на влиянието на заобикалящия го свят - мисли за нещата, които вижда, чувства се така, както се чувства природата или пък хората около него. Но понякога личните му преживявания надминавата влиянието на заобикалящото го. Може отново и отново да си спомня и да сънува едно и също, може отново и отново да говори и да мисли за него, стига то да е разтърсило неговият личен микросвят достатъчно силно. За сега в живота му има няколко такива моменти и всичките се въртят около един човек. В своите век и половина живот е преживял много неща, които са го убедили, че не всеки заслужава доверието му. Затова си е изградил нещо като обвивка - хората го виждат по един начин, по този начин, по който той иска да го виждат, а всъщност отвътре е някой съвършено друг. Итън Уейт определя себе си и е определян от другите като абсолутен реалист. Той вижда нещата такива, каквито са и никога не си позволява да ги смалява или преувеличава. Притежава общ поглед върху всичко и е способен да види проблема от абсолютно всяка позиция, от всеки ъгъл и със своята природена проницателност да намери решението.

Описание За Итън Картър Уейт всички казват, че е много красив. Че притежава уникален чар и неповторимо излъчване. Че е способен само с външността си да завладее всички около него. Така казват всички, когато го видят за първи път. После разбират, че не е само външният вид, което го прави толкова уникален. Но той определено помага. На първо място в тази уникалност слагаме рядкосрещаната и изключително красива комбинация от гарвановочерна, тъмна като мрака, коса и големите му светлосини очи. Светли като небето, но оградени с една тъмносиня като здрача линия. След век и половина вампирско съществуване е напълно естествено кажата му да е такава, каквато е – призрачнобяла, без следа от руменина и чиста като сълза. Чертите на лицето му са правилни, симетрични, с прав нос, ясно изявени скули, средноширока челюст и плътни розови устни. Има ли нужда да говорим за тялото му? Добре, щом се налага. Висок е малко над един и осемдесет със слабо, но не хилаво тяло. Ясно си личат изваяните му мускули, но не натрапчиво и неприятно. Има дълги гъвкави крайници и бързи и резки движения. Започваща от полумесеца по челото му, спускаща се по скулите и челюстта му и стигаща до ключицата му, сложната плетеница от сапфиреносини татуировки образува почтинеразбираема форма, в която обаче ако се вглдаш можеш да видиш как те гледат две големи очи.

История “Семейството ми се е пренесло в “новия свят” още преди обявяването на Независимостта. Преди това родът ми води корените си от Англия, но най-вероятно са били принудени да се преселят. Не че ме интересува кой знае колко. Както и да е, аз съм роден в щата Южна Каролина. Градът се казавеш Гатлин и май все още се казва така. И досага родът Уейт живее там, в това загубено и забутано място. Но в родословно им дърво аз не присъствам. Но затова по-късно. Бих казал, че Гатлин беше много скучно място. Всъщност всичко в Южна Каролина беше скучно. Всеки познаваше всеки и знаеше всичко за него. Пришълците не бяха гледани с добро око. И винаги имаше някой, който беше набеждаван за странен, биваше отритнат и суеверните жители на града го обвиняваха за всичко.
Времето, по което живях аз беше време на размирици. Накрая търканията между Севера и Юга доведоха до избухването на прословутата Гражданска война. Това стана, когято бях на осемнадесет, но и за това по-късно.
И така, когато започна всичко бях на шестнадесет, млад, красив и умен. Хората в Гатлин ме хресваха и уважаваха, дори ме обичаха. Но най-много ме обичаше един човек. Едно момиче. Тъмните и червеникави къдрици винаги подскачаха весело край мен. Големите и зелени очи винаги горяха игриво и отразяваха всяка моя емоция. Нежната и порцелановобяла кожа винаги блестеше на слънчевите лъчи или докосваше моята. Тогава беше само на четиринайсет, но все пак беше всичко за мен. Поради някаква причина родителите на Жанет, обаче, не ме одобряваха. Не искаха да се виждам с нея. Не бях сигурен дали е защото смятат, че аз не съм добър за нея или обратното. Имаше някаква тайна в тяхното семейство. Тайна, която и до сега не съм научил. Чак ми причинавяше болка, като гледах как яснозелените и очи потъмняват при споменаването на семейството и. Затова гледах да не го споменавам. Иначе говорихме за всемъзможни неща. Никога не скучаехме, когато бяхме заедно. Скучно ми беше само, когато нея я нямаше. Най-щастливите месеци в живота ми бяха тези, кояио прекарах с нея. После дойдоха и тъжните времена. Наложи ми се да изчезна завинаги от живота и. Наложи ми се да отида в някакво тайно училище с още стотици белязани като мен. За щастие училището беше близо до Гатлин и можех да се връщам тайно и да гледам как животът върви, или по-скоро не върви, в града. Гледах как Жанет линее с всеки изминал ден. Как губи всичката си веселост и цветност и връзката си със света. Искаше ми се да изляза от скривалището си и отново, както можех преди, да я притегля в прагръдките си и тя да зарови лице в гърдите ми. Но не можеше. За мен тя знаеше, че съм мъртъв и аз не можех да променя това. Всеки път, когато моето собствено жаление и линеене станеше изгарящо силно и заплашваше да ме надвие, аз се обръщах и се връщах в Дома на Нощта. Всъщност там не беше лошо. Даже ми харесваше. Но при хората имаше прекалено много, което ми хоресваше и обичах повече. Три години след това, аз най-накрая изъврших промяната. Вече можех да се отделя от вампирите за повече от един-два дена без да има опасност за живота ме. Вече си бях пълноправен вампир. Не исках да последвам нито една от стотиците възможности, които ми предоставяше новата ми вампирска същност. Исках само и единствено нея. И този път не ми пукаше дали ме мисли за мъртъв или не.
За нас, вампирите, това не беше от особено значение, въпреки че хвърляше доста отблясъци и върху нашия живот. Година преди да извърша промяната и да реша да се върна в Гатлин беше избухнала Гражданската война. Янките отново и отново нападаха Юга, а той с още по-голяма настървеност му отвърщаше. Когато се върнях в родния си град, войната беше в разгара си и Севера буквално почукваше на портите на градчето.
Тогава Жанет лежеше притворила очи и стискайки любимата с книга под сянката на голямото дърво в градината. Приближих се тихо към нея и нежно целунах устните и. Тя отвори очи и... Наистина и беше трудно да повярва. Дълго време ми трябваше да я убедя, че не съм призрак, нито плод на въображенето и. Накрая тя се хвърли на врата ми и започна да говори. Сигурно говорихме повече от десет часа. А Жанет не спираше да се смее. Цветовете бавно се завръщаха в тялото и и я превръщаха във веселото и слънчево дете, като което я познавах. Зелените и очи говореха повече от устата и и не спираха да ми се усмихват. Вече се беше стъмнило. Кръглата луна украсяваше приказките и и допълваше до съвършенство красотата и. Тогава чухме първия писък. После до нас доленя и втория. Мигновено надуших черния пушек, сеещ разруха. С присъщото си любопитство, Жанет искаше да види какво се случва. Но аз вече знаех и не исках и тя да научава. Накарах я да не мърда от мястото си и за последен път в живота си притиснах устните си към нейните.
Всички къщи тлееха под пламъците на смъртоносната стихия. Най-сериозно беше пострадало имението Дюшан, а съседното на него – Рейвънуд – не беше достигнато и от един от огнените езици. Нямах време да се замислям върху това. Впрегнах цялата си вампирска сила в опит да спася поне хората. Мигновено изтичах до къщата на родителите си. Елис и Лоусън, още малки дечица, търчаха като подхлашени зайчета наоколо и крещяха имената на родителите ни. Грабнах и двамата и ги отведох в пещерата, в която и аз се криех като бях дете. За майка ми и баща ми вече беше късно. С мъка се отделих от родната си къща, която изгаряше в пламъци и се върнах при имението Дюшан. Чух как познатият ми глас на сестрата на Жанет пищи неистово и се втуртах в къщата. За нея още имаше спасение. Щях да успея. Тогава чух как нежният като камбанен звън глас на моята любима ме вика уплашено. В първия миг се разгневах – тя не ме беше послушала, - но после се сетих какво значи това. Бях успал да измакна сестра и, но тя сама се беше набутала в пастта на лъва. Крещях отчаяно името и, докато накрая не я намерих вече напълно безжизнена на пода в стаята и, дръжаща в ръката си книга с огромна призрачна луна на древната си корица. Вдигнах я нежно и скочих през прозореца. Когато я положих на росната трева тя отвори очи и за последен път усетих погледа на тези зелени очи върху себе си, за последен път видях кривата, по детски невинна усмивка. Така тя умря в ръцете ми.
Напуснах Гатлин завинаги. В продължение на век живеех напълно несъзнаващ какво правя и какво се случва около мен. През цялото време живеех в друга вселена. Вселната на миналото. Не помня как съм си набавял храна и кръв. Но помня къде съм ходил, къде съм бил и какво съм правил. После реших да взема живота с в ръце. С едновековен опит бързо успях да спечеля посвещението си в Син на Еребус. Сега вече живеех според клетвата си. Тя сякаш водеше моя живот. Бил съм Пазител, бил съм помощник, бил съм и преподавател. Видял съм много Домове на Нощта в цяла Европа и Америка. Запознах се с хиляди жени и момичета, но нито една от тях не беше Жанет. Нямаше втора като нея. Затова изключих любовта от живота си. Отказах се от нея. Клетвата към Богинята водеше живота ми.”

Клетва към Богинята Кълна с пред Богинята на Нощта, че с цената на живота си ще пазя този на нейните деца. Кълна се да служа на светлата нощ, докато самия мрак не ме погълне. Кълна се да се радвам и да не се възползвам от даровете и благовението на Богинята. Кълна се никога да не обърна гръб на Висшата Жрица и нейните последователи и аз самият да бъда такъв. Кълна се никога да не позволя на каквото и да било да ми попречи да изпълня своя дълг. Кълна се никога да не престъпя клетвата си.
Върнете се в началото Go down
Инстина Калиопе Стинкс
Админка, Висша жрица, Учител по Древни култури и ритуали
avatar

Posts : 577
Join date : 11.04.2010
Age : 21
Location : between everywhere at the middle of nowhere

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Пет Ное 12, 2010 5:43 am

Добре се е получило Smile.
Одобрен си!

_________________
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха
в мъгла и мрак.


Меринс-Шуун & Нео
Върнете се в началото Go down
http://school-for-vampire.vampire-legend.com/forum.htm
Chris Pain
Син на Еребус
avatar

Posts : 9
Join date : 14.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Пон Ное 15, 2010 2:58 am

Име на героя:Крис Пейн

Години(от 26 до 600):152 вампирски,25 човешки

Дарби:Илюзии, Превъплъщение,Свръх сила,Адаптиране

Характер(минимум четири реда):Крис е много твърдоглав и винаги си знае неговото.Голям женкар е и не се доверява лесно на хората около себе си,освен на тези на които има доверие,както и не споделя с почти никого...Изглежда надут и груб,но иначе е много забавен и контактен.Лесно си намира приятели,но те друдно могат да докажат,че са истински и да спечелят доверието му.Често се държи грубо и агресивно,което е една от лошите му черти.Нарцисизма не отсъства от вредните черти на характера му.Обича всичко каквото каже,да става...
Това че е малко нарцистичен не го прави арогантен или лицемерен.Винаги че честен и отговорен.Довършва започнатото винаги...

Описание(минимум 4 реда, но ако по-надолу сложите снимка може и три):
Крис е визок мъж,с много атлетично и мусколесто тяло.Поддържа формата си и спортува всеки ден,за да не я загуби.Има не много тъмна коса и светли очи.По-точно синьо-зелени.
Снимка:~1~~2~

История(минимум 5-6 реда):Крис е роден през далечната 1860 година.Той е от фамилия Пейн.Както всички знаят на няколко езика Пейн значи болка.Общо взето такава е съдбата и на семейството му.Да започнем отначало:
Крис е роден през 1860та година във Америка,а по-точно в щата Южна Каролина,Гатлин.Фамилията му не е много типична.,но той се гордее с нея,колкото и да е странна..Има двама братя,с които винаги са се подкрепяли и разбирали прекарано.Родителите им обаче не са били във перфектни отношения.Често са се карали,бащата е тормозел и майката и децата.Лошият родител,към който се таи страх и омраза е баща им.Вечно пиян и вечно гневен,той е биел системно децата и жена си.Всички страдали от това.За пред другите семейството било много примерно и едва ли не идеално.Но под всяка маска...се крие една не толкова добра атмосфера.Смъртта на баща им бил нещо като дар божи,спасение. Животът им бил малко по пълноценен,но не след дълго още една беда ги сполетяла-майка им се разболяла и за съжаление лекарите не успели да я спасят.
Нищо обаче не спира до тук,Крис е белязан и трябва да замине за Дома на Мрака.Постепенно губят връзка с брат си и накрая Крис останал сам.В училището трудно намерил приятели..
След като той завършва,решава да стане син на Еребус

Клетва към Богинята:Кълна се във всичко свят за мен на този свят,че ще правя всичко за да защитя децата на Никс,както и жрицата.Поколение след поколение,столетие след столетие,аз винаги ще съм готов да изпълнявам задълженията на моята богиня.Няма да използвам силите си за нещо не редно,нещо против желанията на богинята и жрицата.Ще следвам волята на моята богиня и няма да предам нейното дове
рие...


Последната промяна е направена от Chris Pain на Сря Ное 17, 2010 5:24 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Инстина Калиопе Стинкс
Админка, Висша жрица, Учител по Древни култури и ритуали
avatar

Posts : 577
Join date : 11.04.2010
Age : 21
Location : between everywhere at the middle of nowhere

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Пон Ное 15, 2010 3:02 am

Одобрен си!
suncho

_________________
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха
в мъгла и мрак.


Меринс-Шуун & Нео
Върнете се в началото Go down
http://school-for-vampire.vampire-legend.com/forum.htm
Ейдриън Джеймс
Новачеее
avatar

Posts : 9
Join date : 28.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Нед Ное 28, 2010 8:25 pm

Име: Ейдриън Джеймс
Години: 165 вампирски / 25 човешки
Характер: Ейдриън е личност,която трудно може да бъде описана. Рядко разкрива себе си изцяло. Излъчването му е миловидно и веселяшко. Въпреки това трудно се отпуска, дори в компания. Това, което хората виждат и знаят за него е, че е лидер и винаги е бил. Сериозен и сдържан, безкрайно вежлив към дамите, но пламъците в погледа му показват миналото му. Когато каже нещо, то не бива оспорвано и винаги се оказва вярно. Околните винаги са респектирани от него, но и обичат да са около него... стига да е в добро настроение.
Описание: Най-харизматичното в него е погледът му. Поглед, който прониква вътре в душата ти. Няма жена, която да не омекне, ако очите му обходят тялото и . Както всеки син на Еребус е с изключително тяло. Силен и поддържан. Обича да се облича спортно-елегантно. Рядко може да бъде видян с анцунг и маратонки.

История: Роден е на 15.03.1985 в Дикинсън,Северна Декота. Израства в бедност и немотия. Още на 11 започва да работи, за да помага на родителите си. Има по-малка сестра – Касиди. Когато Ейдриън е на 13, сестра му се разболява тежко и баща му е принуден да поиска пари назаем за лекарства.Намира пари от някакъв потаен мъж. Колкото и да се страхува от него, бащата няма избор. Касиди оздравява, но семейството не може да събере нужната сума, за да върне взетото. Бащата събира голяма част от парите и отива да се разплати с молба за отсрочка, но не се връща. Ейдриън отдавна е надживял своите детски години и ясно съзнава какво се е случило. Няма време да търси мъст, защото трябва да издържа семейството. Въпреки всичките му усилия майка му се поболява от мъка по съпруга си и умира. Гневът в Ейдриън нараства, но той насочва всички усилия, в това да изгради бъдещето на малката си сестричка. В продължение на няколко години двамата живеят много добре. Ейдриън печели достатъчно пари, а сестра му ходи на училище и се грижи за къщната работа. Един ден Ейдриън се прибира по-рано от работа, с цел да изненада Касиди. Но намира къщата срината до основи. Започва да търси сестра си, но в руините намира само една бележка : „ Дойдох да си взема това, което ми се полага” Болката, примесена с омраза, е толкова силна, че той губи съзнание. Събужда се и над него има вампир. Оказва се, че са го белязали. Вампирът му обеснява много неща и се оказва, че по всяка вероятност мъжът, който му причинява всичко не е просто човек, а пагубен. Въпреки, че е длъжен да служи на богинята, той се е заклел,че ще отмъсти за семейството си, каквато и да е цената.
Клетва към богинята: Заклевам се в името на богинята на Нощта, в името на моята спасителка, че ще следвам нейната воля и ще се опитам да не я разочаровам до сетния си дъх. Ще изпълнявам всяко желание на тези, на които служа и ще следвам неотлъчно отредения ми път.
Върнете се в началото Go down
Инстина Калиопе Стинкс
Админка, Висша жрица, Учител по Древни култури и ритуали
avatar

Posts : 577
Join date : 11.04.2010
Age : 21
Location : between everywhere at the middle of nowhere

ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   Нед Ное 28, 2010 9:40 pm

Добре дошъл, одобрен си!

_________________
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха
в мъгла и мрак.


Меринс-Шуун & Нео
Върнете се в началото Go down
http://school-for-vampire.vampire-legend.com/forum.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Синове на Еребус   

Върнете се в началото Go down
 
Синове на Еребус
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Училището за вампири :: Герои-
Идете на: