Училището за вампири

Добре дошли в училището за вампири, създадено по романите на П. Каст и К. Каст! Преживейте живота си такъв, какъвто го искате!
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Спечелете
ВИЖТЕ КОЙ СПЕЧЕЛИ, КАТО ЦЪКНЕТЕ НА СНИМКАТА ОТГОРЕ!!!
Станете преводач
Спешно набираме преводачи. Ако имате желанието да бъдете такъв цъкнете ТУК
Latest topics
Предстоящи събития
Станете наши приятели
Специални приятели
---------------------------
Чат

Share | 
 

 Пред храма

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Ник Дийн
Директор; Учител по Драма, Владее елемента Земя
avatar

Posts : 161
Join date : 10.04.2010
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Пред храма   Нед Апр 11, 2010 2:43 pm

First topic message reminder :

Пред храма имаше едни много старинни и красиви плочи, по които се ходеше. От двете страни на храма имаше статуя на великата богиня, както и фонтанче.

_________________
Върнете се в началото Go down
http://school-for-vampire.vampire-legend.com

АвторСъобщение
Сарафина Дюшан
Третокурсничка; Подготвяна за Висша жрица
avatar

Posts : 211
Join date : 08.06.2010
Age : 21
Location : The House of Night

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 12:41 am

Сарафина видя напрежението, което се исписа на лицето на пазителя и веднага съжали, че беше скочила така импулсивно и беше наралинала ръцете си. Този път кръвта на дланите и беше истинска. Но поне беше нейна. И беше малко. Толкова малко, че можеше да я избърше дори в храстите до нея. Само да успееше да ги достигне...
Айя Хейл приклекна до нея и я повика с нежния си глас. Сарафина с всички сили се бореше с нежеланието да го направи и се опита да фокусира погледа си върху топлите и кафяви очи. Какво искаше от нея? Думите достигаха до ушите и като от развалено радио. Трудно и беше да повярва, че беше ангажирала цели два вампира да се опитват с всички сили да и помогнат. Не искаше да става така.
- Не - изрече мъчно. Не искаше да говори повече. За нищо. Не искаше да остане сама с учителката си. Искаше да бъде сам-сама. Не искаше Инскин да пази за да не ги безпокоят. Прости искаше да си тръгнат. И двамата да я оставят на мира. Достатъмно беше преживяла тя. Не искаше и другите да го преживяват. А и кой знае как щяха да я съдят ако разберат какво всъщност толкова я мъчи.
Мъчи те. Изяжда те. Угризение. Вина. Болка. Невероятна болка. Не ти остават сълзи да я изплачеш. Не ти остават думи да я изкажеш. Всеки път, когято видиш в спомените си безжизнените му зелени очи, загубилата румения си цвят кожа, стичащата се от него кръв, стичащата се от твоята уста кръв, проснатото му сред нищото тяло, някой сякаш забива кинжал в теб. В сърцето ти. В душата ти. Във всяка част от теб и съществуването ти.
Не можеше да каже всичко, което искаше да каже, не можеше и да чуе думите, които не искаше да чуе, но все пак беше вампир. Е, млад и все още необучен, но все пак вампир. Сетивата и, макар и до голяма степен притъпени от всички онези неща, които я изяжадаха от вътре и и пречеха да види добре оклония свят, все пак усетиха как някой се приближава. Бяха двама. Едното присъствие и беше до болка познато, а другото не беше усещала никога до сега. Вдигна глава и помътнелите и очи се стрелнаха наоколо.
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 1:17 am

Дразнение.
Истинско и голямо, как можеше да се обвинява за нещо такова, не че знаех какво точно е станало, но в интерес на истинага във връзка със смърта винаги се обвиняваше човек, нямаше спор, но не биваше да е така.
Всеки от нас щеше един ден да почине, да напусне тази красива земя завинаги и точно поради тази причина не биваше да си губи времето в глупости.
Въздъхнах и повдигнах глава при звука на стъпки, миг след това същото сртори и въпросната девойка, както и Айя.
Усетих миризма на млади и невръстни момичета, миризма която ме накара с сбръчкам нос, никак не обичах масовите срещи, но въпреки това не можех да изчезна като някой фантом, така както ми се искаше да направя.
Кой изобщо, не и аз, предполагаше че с посещението на любимото си място щях да си навлека толкова главоболия.
Направих се че не съм забелязал нищо и никой и отново наведох глава, загледан в шарената постелка от множество паднали листа.
Върнете се в началото Go down
Селена "Лена" Дюшън
Четвъртокурсничка; Дъщеря на Водата, Редактор (главен), Потребител на месец Авгус
avatar

Posts : 597
Join date : 02.06.2010
Age : 20
Location : House of Night/Тулса

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 1:52 am

Когато двете с Мери стигнахме до храма тя ми зададе един много странен въпрос. Дали усещам някаква миризма.
-Ами не. - отговорих и кратко аз като добавих.
-А трябва ли? - изглежда казах нещо което я изненада защото явно доста я дразнеше миризмата. Като се понапънах малко усетих мириса на кръв. Може би не я усетих веднага защото често бях на такива места, а и колкото и да не ми се искаше да си призная доста честичко пиех кръв от момчета а още по лошото беше че ми харесваше.
"НИКОГА няма да кажа на никой дори и на Сара". Твърдо си самозаявих аз. Сега като казах Сара не я бях виждала одавна. Какво ли прави? Как ли е? Имам чувството че нещо лошо се е случило, но да се надяваме че греша.
-Сега като го каза да наистина го усетих. От къде ли идва? - запитах се на глас и отново потънах в свой си мисли.

_________________



Daughter of Water



Рима & Феникс
Върнете се в началото Go down
Айя Хейл
Учител по Литература; Владее елемента "Въздух"
avatar

Posts : 281
Join date : 12.07.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 2:18 am

Бях се превърнала в изключително търпелив и състрадателен човек, но това момиче започваше да ми лази по нервите. Реве и се тръшка, но отказва помощ. Ама че работа... Момент... Чувам гласове. Тази нощ май всички ученици са решили да се разхождат. Какво толкова специално има днес, че всички идват в храма... Не мога да се сетя, дали познавам тези момичета. Така като гледам Инскин не е много заинтересуван от появили те се. Така като го гледам всеки момент би се изпарил. Хаха, много забавна ситуация.
Върнете се в началото Go down
Селена "Лена" Дюшън
Четвъртокурсничка; Дъщеря на Водата, Редактор (главен), Потребител на месец Авгус
avatar

Posts : 597
Join date : 02.06.2010
Age : 20
Location : House of Night/Тулса

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 2:37 am

Без да изчакам отговора на Мери се приближих малко напред и видях три силуета в мрака. Естествено се приближих по-напрд и видях учителката по литература Айя Хейл, един от синовете на Еребус (не ги различавах един от друг особено много) и...чакай това е Сара!!! Какво пък прави тя тук? И защо изглежда така сякаш я е прегазил тир?
Игнорирайки всички останали макар и да бях доста студена все пак тя беше по малката ми сестра и се притесних за нея.
-Сарафина? - казах цялото и име и я погледнах.
-Какво е станало? - попитах я аз очаквайки отговора и като се надявах да не беше обичайното "нищо" с което се измъкваше винаги.

_________________



Daughter of Water



Рима & Феникс
Върнете се в началото Go down
Сарафина Дюшан
Третокурсничка; Подготвяна за Висша жрица
avatar

Posts : 211
Join date : 08.06.2010
Age : 21
Location : The House of Night

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 3:22 am

Лена-Селена...
Не! Тя не трябваше да е тук. Сега, сащо като Инскин и Айя, щеше да се спусне към нея и да я обсипва със състрадание и опити да разбере какво и се е случило, че е причинило дори и физически щети върху нея. Достатъчно и беше, че се беше превърнала в тежест и причина да бъдат притеснени и раздразнени за цели два възрастни вампира. А сега към картинката се присъединяваше и милата и кака.
Сарафина усещаше всяка стъпка, която сестра и правеше докато се приближаваше към тях. Усещаше притеснението и предчуствията, които се въртяха из главата и. Присъствието и беше толкова силно, че изтласкваше всички останали усещания, които Сара имаше. В момента единственото нещо, за което имаше сетива, беше сестра и.
- Лена-Селена... - успя с мъка да докара познатата си саркастична усмивка. Едва ли щеше да успее да я подлъже. Също като нея, Лена я усещаше. Не знаеха дащо е така. Може би беше точно, защото бяха сестри. Толкова близки, до болка познати една на друга.
Както и очакваше Селена се спусна към нея със състрадание и дежурния въпрос.
Какво е станало. Защо всички питаха това? Какво ги интересуваше?
Знаеше, че ще вбеси сестра си ако на свой ред и отговори съ дежурното "нищо". Ако "нищо"-то не можеше да мине пред двама напълно непознати вампири, то към собствената и сестра щеше да прозвучи като обида.
Но нямаше какво друго да и каже. Или всичко или нищо. Да каже всичко беше немислимо. Оставаше втория вариант.
- Нищо ми няма, Лена-Селена. Имах малко проблеми. Ти как си?
Бързаше да прехвърли топката, въпреки че чудесно си знаеше, че номерът няма да мине. Вече беше направила прекалено силно впечатление на всички присъстващи за да има някакъв шанс да отклони вниманите от темата. Проклинаше себе си, че беше толкова слаба и че така лесно беше успяла да се поддаде физичаски на това, което я изяждаше от вътре. Някога си мислеше, че е силна. Сега се убеди, че не е така.


Последната промяна е направена от Сарафина Дюшан на Чет Ное 11, 2010 8:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Мери Монтгомъри
Паднал ангел
avatar

Posts : 36
Join date : 29.10.2010
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 3:40 am

И Лена беше усетила миризмата. Вече поне знаех, че не съм луда. Но откъде ли идваше тази миризма. Четвъртокурсничката тръгна напред, а аз я последвах. И видях една от учителките, някакъв мъж (май беше от синовете на Еребус) и едно момиче, от което май идваше миризмата на кръв. То ми изглеждаше познато, а когато Лена извика името й се сетих, че това е сестра й. Името й беше Серафина и тя беше бъдещата Висша Жрица. Лена попита сестеа си какво й се случило и отиде към нея. Тя отговори, че й няма нищо, но макар че не я познавах, бях сигурна, че има нещо.
Докато ги гледах двете се чувствах доста неловко. Сарафина не изглеждаше добре, а всички я зяпахме сякаш е извънземно. Сигурно искаше да остане сама(поне аз бих искала) или със сестра си.
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 7:19 am

Завъртях очи, а нежният есенен вятър развя тениската с която бях, макар сама по себеси тя да ме доста прилепнала, а и в момента ми идеше да я съблека, допълните ми нерви, които и без това си бяха достатъчно, не че бях ядосан или нещо от сорта, не, но все пак, та така де, доплнителото ми изнервяне ме беше накарало за усещам тялото си като плуващо във вода макар да не беше.
В момента имах нужда от едно яко разсейване, загледан в Аяй успях за части от секундата да си го представя, но зоркия й поглед ме "изгони" от фантазията ми и се наложи да върна лицето си към никак не нормалната, ами ненормалната картинка.
Въздъхнах отново и не издържах накрая, това момиче или щеше да каже какво й има, или щеше да се наложи наистина да изхвърча от тук, преди да съм загубил още повече от ценното си време, което планувах да прекарам във флиртове.
Изправих се, протягайки уморено ръце и се усмихнах иронично.
- Ох....
Успях да кажа, преди да се озова на земята присвивайки очи от наописуема болка.
- Аааа
Извиках аз и запуших учи с длани, действие което за жалост не успя да ми помогне.
Нямах си идея какво ми става, но по дяволите п-добре щеше да е да свърши възможно най-скоро.
Върнете се в началото Go down
Сарафина Дюшан
Третокурсничка; Подготвяна за Висша жрица
avatar

Posts : 211
Join date : 08.06.2010
Age : 21
Location : The House of Night

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 9:08 pm

Не се отмиваше. Сарафина търкаше треперещите си ръце в ледената река. Кръвта бавно се размиваше и и се сливаше се водата. Но дланите и си бяха все така черевени. имаше чувството, че никога нямаше да се отмие. Стрелна поглед към мъртвото тяло на около метър от нея. Безжизнените му очи отразяваха зловещо меката светлина на луната, а кръвта по побелялата му кожа блестеше под сребристите и лъчи. Никога не беш виждала нещо по-страшно, нещо, което да сковава така сърцето и и да я изпълва с толкова мъка и вина. Погледна пак ръцете си. Ръкавите на блузата и също бяха подгизнали от размитата кръв. Нямаше смисъл. Тя се спусна към тялото му и приклекна до главата му. Пръстите и се протегнаха за да затворят клепките над зелените му очи, но се отдръпнаха като попарени, когато докоснаха студената му кожа. Сара се сви, гледайки отчаяно безжизненото тяло и затрепера от безсилие. Трябваше да направи нещо. Подпъхна ръце под него и с адска мъка повдигна тялото. Главата му клюмна зловещо и очите му отново се отвориха.
Силен вик я изтръгна от унеса. Тъкмо си помисли, че му е благодарна, когато той отново прокънтя в ушите и, разкъсвайки завесата, която нейното собствено страдание беше спуснала пред заобикалящия я свят. Беше болка. Не като нейната, беше физическа болка. Нетърпима физическа болка.
Разширените и от уплах очи се впиха в изкривеното в болезнена гримаса лице на пазителя и притиснатите към към устата му длани. Още една подпора в нея се пречупи. Усещаше напрежението, надигащо се в Айя и се чудеше колко остава на желанието и да му помогне за да пребори честта и.
Дългите ръце на сестра и се бяха обвили около нея, непозволявайки и да се изправи и да се приближи към Инскин. Тя остана на мястото си, гледайки с тих ужас и чудейки се кога ли ще свърши това, което му причинява такава болка. С всяка изминала секунда, в която го гледаше чувството за вина в нея се развиваше в нова графа. Този път насочено към всичките грижи, които създаваше на другите, показвайки толкова явно болката и страданието си.
Върнете се в началото Go down
Селена "Лена" Дюшън
Четвъртокурсничка; Дъщеря на Водата, Редактор (главен), Потребител на месец Авгус
avatar

Posts : 597
Join date : 02.06.2010
Age : 20
Location : House of Night/Тулса

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Чет Ное 11, 2010 11:29 pm

Когато обвих рцете си около Сара я почувствах толкова лека. Попринцип беше силна и студена, но сега сякаш нещо буквално и беше отнело тези чувства.
-Не на мен тия. - прошепнах в ухото и като с това и показах, че не и вярвам за това което каза.
-Иначе съм горе-долу. - отговорих и на другия и въпрос.
-Значително по-добре съм от теб. Естествено няма да ти задавам въпроси защото едва ли искаш да се разчува а и със сигурност не искаш да се обясняваш на учителката и на пазителя. - довърших отново шепнейки
-Но едно със сигурност знам и то е че не си никак добре. Нали знаеш усещам го. Онази странна връзка... - допълних като не довърших изречението си.
-Та все пак ще ми кажеш ли какво точно стана? Обещавам да не казвам на никого честна сестринска. - усмихнах и се аз като всичко което и казах беше произнесено толкова тихо че бях 100% сигурна, че никой друг освен Сара не ме е чул. Докато говорех а и след това съвсем игнорирах гърчещият се като гъсеница пазител зад мен.

_________________



Daughter of Water



Рима & Феникс
Върнете се в началото Go down
Айя Хейл
Учител по Литература; Владее елемента "Въздух"
avatar

Posts : 281
Join date : 12.07.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 1:13 am

Цялата тази ситуация беше толкова странна. Как може в една вечер на едно и също място да се съберат тийнейджър с душевни терзания, сестра и, с която имат някаква тайна и мистична връзка,бившо гадже ( което още те кара да полудееш) и за капак на всичко аз с моето раздвоение. Не знам дали мога да се справя с момичето, а така искам да и помогна. Само мога да предполагам колко много я боли. От друга страна, невероятно секси бивше гадже, което искам да прегърна и с което искам да поговоря както преди, но гордостта ми не го позволява. Пък като го гледам как се е изнервил на цялата тази ситуация - един куп разтревожени и депресирани жени. Направо "рай" за него. Хвърлих един бърз поглед и го видях как протяга ръце уморен и отегчен. В този момент нещо се случи. Чух писък. Ужасяващ писък. Писък, който се заби в главата ми и прониза сърцето ми с кинжал. Инскин беше паднал на земята и се превиваше от болка. Гледах го и не знаех какво да сторя. Изключих. Гледах го и паниката ме обземаше. Мислех, надявах се, че се преструва, че това го прави за да се махне оттук най-накрая. Но не изглеждаше никак шеговито. Ужасът ме обзе. Не ме оставяй отново. Изправи се. Засмей се, идиот такъв. Мислите ми бушуваха. Трябваше да направя нещо. Поех дълбоко въздух и се втурнах напред.
- Инскин, скъпи, какво има. Какво се случва - стенех аз. Нямах сили да говоря, бях се вцепенила. Обгърнах го с ръце и се замолих на богинята да му помогне.... и да не ми го отнема отново.
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 2:09 am

Ааааа..проклета болка, познавах само един "човек" който можеше да ми я причини, но не бе възможно сега да е тук.
По дяволите, само този идиот ми липсваше, огледах се дрезгаво, едва отваряйки очи достатъчно за да разбера че до мен няма никой друг освен групичката момичета й Айя.
Тогава как изобщо беше възможно...
Изстенах отново, но се подпрях на колене и длани.
Гласа на Айя успя да ме разсее леко от невероятната болка и да ме накара да се усмихна иронично, макар да не съм много сигурно че се пуличи нещо дори наподобяваща такава.
Прегръдката й ми донесе топлото ухание на вятъра и ме накара да се отпусна леко, болката бе физическа и вече успявах да свикна с нея, търпях на болка, но той бе способен да ти причини такава болка, че никога повече да не ти се иска да прогледнеш.
- Той е тук..
Казах аз и свих очи оглеждайки отново дърветата край нас, опитвайки се да открия белите му като стъкло очи.
Върнете се в началото Go down
Айя Хейл
Учител по Литература; Владее елемента "Въздух"
avatar

Posts : 281
Join date : 12.07.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 2:40 am

Стоях приклекнала и го гледах как се гърчи. Конвулсите намаляха и предположих, че е привикнал отчасти с болката. Стараех се да му помогна, но сякаш бях безсилна. Бучка беше застанала на гърлото ми, не можех да си поема въздух. Всичките ми усилия бяха насочени към него. Той направи жалък опит да ми се усмихне. Е, поне осъзнаваше, че съм до него. Но май това не го интересуваше особено много в момента. Погледът му шареше на всички страни. Сякаш търсеще нещо. Нещо определено. Може би нещото, което му причиняваше това. Оле, само да разбера каква е причината, адът ще заприлича на рай. Изведнъж Инскин промърмори Той е тук...
- Какво? Инскин, за кого говориш? - гласът ми трепереше. -Кой е той? Какво се случва? - исках да изкрещя, но гласът ми заглъхна в нощта.
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 2:47 am

Искаше ми се да знам какво става, но за жалост дори аз не можех да съм сигурен в нищо вече...
Не биваше да намерсвам и тях в това, така че реших да се направя че няма нищо, макаризгарящата болка да не позволяваше на белите ми дробове да се раздвижат дори за секунда.
Погалих я по гърба нежно и се усмихнах.
- Нищо Айя, просто илюзия.
Излъгах аз, надявайки се номера ми да мине, можехд а заблудя другите, но бях пределено наясно с факта че тя не би се подмамила толкова лесно, затов ай казах мислено.
"По-късно ще говорим".
Кимнах и с триста зора се изправих, погледнах отново предпазливо край нас, но за щастие пак да отбележа че бяхме "сами", поне до колкото бе възможно.
- Вие сте сестри, а..тогава кажи поне на сестра си, след като ни нямаш вярва.
Казах аз на момичето и се хванах задъхано за стомаха, поради останалата остра болка там.
Върнете се в началото Go down
Айя Хейл
Учител по Литература; Владее елемента "Въздух"
avatar

Posts : 281
Join date : 12.07.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 2:58 am

Ставаше нещо. Усещах го. Напрежението беше неописуемо...
Инскин направи жалък опит да излъже, но поне каза, че ще поговорим. Беше се стабилизирал,доколкото бе възможно, изправи се държейки се за стомаха. Сърцето ми се сви, когато го видях толкова уязвим. Чудех се, дали не се побърква от факта, че го виждам по този начин.
Но на мен не ми пукаше вече. Исках просто да е добре. Той се обърна към момичетата Вие сте сестри, а..тогава кажи поне на сестра си, след като ни нямаш вяра. Аз реших, че е време да си тръгваме и да оставим момичетата да си поговорят. Трябваше да се погрижа за него. Въздух, обвий в топлата си прегръдка този войн и му влей сила Дано подейства... дори временно.
- Инскин, трябва да се приберем в Дома. Нека отидем в моята стая - въпреки болката, знаех какво ще му мине през главата и не успях да сдържа усмивката си. Дано поне съм успяла да му отклоня вниманието от болката.
Върнете се в началото Go down
Сарафина Дюшан
Третокурсничка; Подготвяна за Висша жрица
avatar

Posts : 211
Join date : 08.06.2010
Age : 21
Location : The House of Night

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 3:14 am

Сара завъртя очи и озвърна поглед от сестра си. Нямаше да стане. Щеше да е по-тежко ако кажеше какво беше направила на Лена, отколкото на който и да е било друг. Опитвайки се да пренебрегва думите на Селена, тя не откъсваше поглед от гърчещото се от болка тяло на пазителя.
"Обещавам да не казвам на никого. Проблема, Лена-Селена е, че не искам ти да разбереш. Ще ме мразиш ако разбереш."
Очите и отново помътняха и тя с удолетворение усети че пак се пълнят със сълзи, които се стичат бавно по бузите и. Не знаеше какво причинява такава болка на Инскин. Сега разбираше как се чувстват всички останали, като я гледат как страда, а не знаят защо. Продължаваше да проклина себе си и действията си и се молеше последните два дни да са били сън, кошмар или някакво внушение, илюзия, че не бяха съществували. Но с всяка секунда кинжалите се забиваха още по-дълбоко във вече нараненото и тяло и доказваха, че всичко е реалност. Черна, кървава реалност, съставена от твърде много болка, че да може да я понесе.
Тялото на Инскин се поуспокои, но Сарафина не беше сигурна дали болката е утихнала или просто той беше свикнал с нея. Избута ръцете на сестра си и този път, водена от една конкретна цел, успя да се изправи и да направи нужните крачки за да стигне до пазителя. Но щом се прибилижи достатъчно, че да може да го усеща по-силно от колкота сестра си, тялото и отново се пречупи и се свлече болезнено на земята. Очите и бяха по детски разширени от уплах и състрадание. Той се беше опитал да и помогне, а тя не му беше позволила и беше сигурна, че и той няма да и позволи. Погледа и срещна този на Айя. Преподавателката изглеждаше объркана и отчаяна, че не може да му помогне с нещо. Нейното безсилие беше по-силно от това на Сарафина. От далеч си личеше колко много я е грижа за мъжа до нея и как страда, че и е непосилно да успокои болката му. Но Сарафина имаше и друго, за което да страда, което беше просто невъзможно да бъде пренебрегвано за толкова дълго време и то заради един напълно непознат пазител, каквато и болка да изпитваше той.
Изведнъж очите и пак станаха празни. Отново мозъка и беше някъде в миналото. При събитията случили се само преди двадесет и четири часа. Събития, които бяха способни да обърнат целия и живот и да го превърнат в ад.
- Вие сте сестри, а..тогава кажи поне на сестра си, след като ни нямаш вяра. - гласът му беше режещ, чак плашещ и за миг изтръгна Сарафина от поредният и транс, който с пълна сила увеличаваше и увеличаваше вече предостатъчно насъбралата се в гърдите и болка.
Поклати глава, гледайки го в очите. Изведнъж той отново се преви на две.
Кой, по дяволите, беше тук? Тя се огледа наоколо с празната надежда, че ще види кой му причинява това. И защо му правеше... Каквото и да му правеше?
Тогава Айя взе нащата в свои ръце. Хвана дланта на Инскин и му предложи може би най-разумното решение, което кай знае защо се стори на Сара като ужасно глупаво и безсмислено.
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 3:27 am

Болката все още режеше сетивата ми, усещах че е наблизо, но с тази негова способност да става невидим, какъвто и вампир да си няма да успееш да го откриеш.
Присвих очи и изправих гръб, местеше точката на болка постоянно, карайки ме да се извивам като "настъпан червей".
Погледнах Айя и не сдържах тихия си смях макар все още да си личеше леко че ми е трудно да дишам.
" ах ти..."
Успях да й кажа аз,преди вниманието да ми бе привлечено от раздвижване в храстите.
Погледнах натам, а тялото ми се стегна оформяйки перфектните плочки, за които доста се бях трудил.
Не биваше да излагам другите на опасност с присъствието си, но пък и не желаех да ги зарежа най-брутално.
Въздъхнах тежко и прокарах пръсти през късата си коса, разрошвайки я доколкото бе възможно.
- Момичета,мисля че не подходящо да сте тук по това време, скоро ще се съмне.
Казах аз гледайки най-вече към девойката лежаща на няколко крачки от мен.
Присвих жално очи, но бързо извъртях поглед щом тя вдигна нейния към лицето ми.
Върнете се в началото Go down
Айя Хейл
Учител по Литература; Владее елемента "Въздух"
avatar

Posts : 281
Join date : 12.07.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 3:50 am

Погледът ми следваше неотлъчно този на Инскин. Какво търсеше той, по дяволите. Или кого? Страшна ярост започна да се надига в мен. Как смееше да не ми казва. Да не съм някоя хлапачка. Седя като препарирана и не знам какво да очаквам. Разбирам да бяхме само двамата, но има и ученици. Страхотно, така като го гледам е напълно способен да се справи с евентуална опасност. О, няма проблем, сега и шум в храстите. Толкова съм бясна, че ще разкъсам всеки, който ми се изпречи. И така като гледам, май ще имам възможност. Инскин се опитва да предпази момичетата Момичета,мисля че не подходящо да сте тук по това време, скоро ще се съмне. Браво бе! Поне ми кажи какво става. Пфф, мъже...
Върнете се в началото Go down
Селена "Лена" Дюшън
Четвъртокурсничка; Дъщеря на Водата, Редактор (главен), Потребител на месец Авгус
avatar

Posts : 597
Join date : 02.06.2010
Age : 20
Location : House of Night/Тулса

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 5:33 am

След като Сарафина ме блъсна на страни и естествено не ми каза нищо аз се изправих и се изтупах. Когато тя се свлече на земята аз просто станах и отново я обвих с ръце.
-Стегни се бе момиче. - казах и на висок глас аз.
-Като не искаш да ни кажеш поне не драматизирай толкоз - отново казах аз с леко иронична нотка в гласа си. Наистина никога не я бях виждала такава. Какво ли се беше случило?
-Виж съжелявам, но наистина никога не съм те вийдала такава абсолютно никога. Може би за това ми е странно, но наистина ми кажи ако има нещо обещавам да не казвам нищо каквото и да е и обещавам да не те съдя. - отново казах с лека надежда в гласа че все пак ще ми каже. Естествено когато пазителят каза, че вече е късно отново го игнорирах като дори не го и погледнах макар и да се гърчеше там отзад. Обаче изглежда милата ми сестричка е доста загрижена за него. Както и да е. Исках просто да и покажа че може да ми има доверие и може да ми сподели за това което и се е случило.

_________________



Daughter of Water



Рима & Феникс
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Пет Ное 12, 2010 5:41 am

Младите обаче никогане слушаха, не знам дали страдащото момиче ме послуша, но тя поне ме удостои с поглед, за разлика от сестра й ,която даже не ме и погледна.
Повдигнах вежда и заговорих сериозно вече.
- Каквито и драми да имата за разрешаване и драматизиране, искам да ви видя всички по стаите, вднага.
Казах аз тихо, но с властен и силен глас.
Наясно бях че и трите ученички няма да са кой знае колко съгласни с това, но те не знаеха в каква опасност се намират навън, а и слънцето наистина щеше да изгрее скоро, което значеше че е време за спане.
- Там или в общата стая ще можете да продължите на спокойствие.
Казах аз, стараейки се да бъда по-мил, но като Пазител нямаше какво друго да се очаква от моята особа, а и принципно не бях от мекушавите лигльовци.
" Айя, ти ще дойдеш с мен, в моята стая"
Казах аз усмихвайки се, макар никак да не ми бе до усмивки в момента, още повече ако той бе тук.
Ако не за някой друг то ми бе кофти че зарязвам...Сара, поне според думите на Айя таак разбрах че се казва.
Върнете се в началото Go down
Пейдж Монтгомъри
Паднал ангел
avatar

Posts : 34
Join date : 29.10.2010
Age : 23
Location : House of night

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Съб Ное 13, 2010 4:35 am

След като се изкъпах, реших да се разходя до Храма на Никс. Винаги съм обичала митологията, особено сега когато богинята ме беше белязала. Много истории за вампири са ми разказани, много съм и прочела, но не вярвах, че те вдействителност съществуват. А сега виж ти, аз се оказвам точно такъв вид. Ии точно за това реших да посетя храма. Това кътче в което можеш да се насладиш на тишина и спокойствие, да се докоснеш до фантастичното и да почустваш магичното. Но естествено с моя "огромен" късмет аз първо усетих, а след това и видях, че мястото беше доста оживено. Всъщност там ставаше нещо, а моята скъпа сестричка както винаги се намираше в близост до бедите. Таа по най-бързия начин заприпках дотам и след като стигнах, видях някъв перко да вика на сестра ми!!
- Здравейте на всички.- казах с най- спокоен глас аз. - Пейдж, мила, би ли ми помогнала за едно "нещо" в стаята ми?
Опитвайки се да я измъкна оттам, аз най-нахално започнах да я побутвам по пътя за общежитията. Не знаех какво изобщо е направила, но винаги съм защитавала сестра си, независимо дали е виновна или не. А когато минах покрай вампира, който й се развика, аз се оплезих. Дам, колкото тъпо и детинско да звучи, аз му се изплезих, защото адски много ме беше издразнил. Хич не ми пукаше какъв е тоя, но знаех със сигурност, че не биваше да се репчи така на сестра ми. Око за око, зъб за зъб. Ха-ха.Не можех да пропусна и физиономията му, може би някаква смесица от учудване, раздразнение и веселитост.
Върнете се в началото Go down
http://www.facebook.com/?ref=home#!/profile.php?id=1000005236276
Излиегс
Princeps of the clade
avatar

Posts : 9
Join date : 13.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Съб Ное 13, 2010 7:11 am

Въздуха сякаш се разцепи, мрака проблясна и вечерта бе озарена от неговото присъствие.
Така мистично и древно, че дори атмосферата покрай него натежа, усети се неповторимото му присъствие, ала само за секунди.
Беше си позволил да се издаде, бе го сторил нарочно..знаеше че той ще го забележи, макар да няма никакъв шанс да го направи никой, дори и вампир, единствено той бе способен на това. Излиегс бе
свикнал с този факт още преди години и дори често го забавляваше, изваждайки на лицето му една от онези слаби и ехидни усмивки.
Движенията му бяха бързи, но за него все едно се влачи, все едно изобщо не се движи, спря се на едно дърво, затваряйки очи.
Не можеше да допусне да го издадат, макар уж това да бе главната му цел, но имаше друга преди нея, трябваше да го затрудни максимално, да го накара умишлено ад страда, ала понеже глупака, заобиколен от хиляди момичета, не успя да ги види, се наложи да приложи насилие.
Очите ми присветнаха, излъчвайки онази специфична стъклена светлина, а Пазителя се озова на земята, гърчейки се от адска болка.
Изкушаваше се приложи това и върху другите, доволна усмивка се появи на лицето му при идеята да му види изражението, докато останалите също се гърчат, ала не искаше да прекалява, не и в началото.
Успя да се изправи, помръквайки отново лицето му, ядосан от този факт мистичния се намръщи, предизвиквайки силни трептения на въздуха около него.
Младока се правеше че не усеща болката, но Излиегс бе убеден че вътрешно се разкъсва на хиляди парченца...в същото време правейки се на отговорен.
Сякаш бе чудовище, сякаш щеше да нарани и другите, точно така се отнасяше той с него и макар да го бе заслужил, все пак не биваше да ги прави, навявайки си гнева му, още по-разпален от преди секунда.
Изпъна се назад по дължината на стълба на високия дъб и зачака...

ПП: следвайте описанието, не е възможно да се усети въпросния индивит от никой друг освен Инскин, по-късно ще ви стане ясно защо е така.
Върнете се в началото Go down
Сарафина Дюшан
Третокурсничка; Подготвяна за Висша жрица
avatar

Posts : 211
Join date : 08.06.2010
Age : 21
Location : The House of Night

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Нед Ное 14, 2010 2:21 am

Бяха прекалено много хора на едно място. И въпреки че бяха на открито, Сарафина се чувстваше сякаш се задушава. Беше дошла тук за да се свърже с богинята сама, а не за да навлече тревоги на... Колко хора се бяха събрали? Пет души? Не беше възможно.
Ставаше прекалено трудно, прекалено сложно за да и е посилно да резбере. Първо видя Пазителя. После дойде учителката и по литература, която май му беше някаква бивша любов. След това се появи сестра и заедно с някакво момиче. Накрая се появи и сестрата на другото момиче. За капак на всичко около тях дебнеше някакво мистично същество, за което Инскин знаеше и усещаше и което му причиняваше адска физическа болка.
Сарафина усети как самата тя бива заливана от физическа болка, която нямаше нищо общо с разтворените в гърдите и кървави рани. Слеполочията и сякаш горяха. Протегна лявата си ръка за да ги докосне и поне малко да облекчи болката с ледените си пръсти, но като че ли не можеше да достиген до тях. Чувстваше се сякаш не може да достигне самата себе си, колкото и да се протяга. Абсолютно загубена. Напражението, страха, вината, болката и крайното объркване, които я баха заливали бавно едно по едно бяха стигнали до своя зенит и с всички сили я измъчваха.
Колкото и да я болеше, напрегна цялата си сила за да усети съществото, което се криеше край тях и измъчваше пазителя, но то сякаш беше недостижимо. Нито едно от сетивата и не го долавяше, но развитото и шесто чувство и казваше, че има нещо, макар и да не можеше да каже какво точно е то.
Айя и Инскин искаха да си тръгнат. Дори и да не го казвха, Сара го чувстваше. Наистина вярваше, че така е най-добре, но беше сигурна, че нещото ще ги последва. Но първо двамата възрастни държаха да се убедят, че те, младите вампири, ще са на сигурно място вътре в сградата. Сарафина не искаше те да си тръгват. По някакъв начин те я успокояваха, караха я да се чувства сигурна. Не можеше да каже какво ще се случи ако я оставят сама. Въпреки че щеше да бъде със още три млади вампира.
Върнете се в началото Go down
Inskin Klioоls
Син на Еребус и главен "Пазител"
avatar

Posts : 54
Join date : 09.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Нед Ное 14, 2010 4:55 am

Въздъхнах и забих поглед отново в нищото.
Исках да се върна, да имам възможността да променя миналото, но бе невъзможно.
Отминават дните, така бързи, сякаш едно премигване и живота ти е минал вече, сякаш не е възможно да просъществува по-дълго и смислено от това.
Разтрих слепоочието си за пореден път, защо ми го причиняваше, играеше си с мен и го правеше по-най дразнещия начин, е не точно, но въпреки това защо точно днес бе решил, тук сред толкова много хора.
Върнах отново лице към Сара...изглеждаше толкова безпомощна и ранима, сякаш се е върнала от ада.
Приближих се бавно до нея и поставих нежно ръце на рамото и, обръщайки лицето й към моето с ръка.
"Хей...не бива да ти предлагам, но май ще е по-добре да дойдеш с мен и Айя"
Бях убеден че няма да се съгласи, а и че ако тя дойде, то поне сестра й ще я последва, а атака както ме игнорираше, не че щеше да ми пречи, напротив, тези хора сами си пречеха.
Ох...все едно вече ми е обявила третата световна война, наясно бях че прекалявам "леко", ала болката не ми позволяваше да мисля разумно.
Може би точно заради нея не издържах на изкушението да предложа това на момичето.
Върнете се в началото Go down
Айя Хейл
Учител по Литература; Владее елемента "Въздух"
avatar

Posts : 281
Join date : 12.07.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   Нед Ное 14, 2010 5:32 pm

Цялата тази ситуация излизаше извън контрол. Какво става? Инскин иска да ходим в неговата стая... Добре, но ми дължи обяснение. Много дълго и изчерпателно обяснение. Към него не бих отказала и чаша вино...
Главата ме болеше ужасно. Виеше ми се свят. Изведнъж хората, предметите, храма, всичко около мен започна да избледнява, да се размазва. Тялото ми се отпусна и тръгнах да се свличам на земята. Ох, получавам видение. Този път май ще боли. За моите видения беше характерно, че ако съм друг човек, по време на видението, изпитвам както неговите душевни терзания, така и неговата физическа болка.
Два силуета... мъже,които разговаряха. Всичко беше в мъгла и нямах точен образ. Гледах отстрани, но усещах напрежението и страха в стаята. Единият беше много странен... същество, което вдъхваше страх и ужас. Но и не знаеше какво е да ги изпитваш. Когато го погледнеш се чудиш, дали изобщо чувства нещо. Толкова празен и смразяващ поглед. Секси, но суров и безразличен към всичко, което не го засяга. Поиска ли нещо. получава го. Другият ми се струваше познат. Не само силуетът ми беше познат, а излъчването му, ароматът му, стойката му. Странното беше, че седях отстрани, но усещах чувствата бушуващи в този мъж. Тогава той заговори:
-Излиегс, срещата ни както винаги е от най-приятните. - каза той и тогава разбрах кой е. Болка раздра цялото ми тяло. Разтресох се, изпищях и изгубих съзнание.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пред храма   

Върнете се в началото Go down
 
Пред храма
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Училището за вампири :: Храмовете :: Храмът на Никс-
Идете на: